Съдебната медиация променя културата на разрешаване на спорове: защо все повече конфликти могат да бъдат решени преди съда

Как присъствието на медиацията в съдебната система променя нагласите и насърчава страните да търсят споразумение още преди да стигнат до съд 

Развитието на съдебната медиация има значение, което далеч надхвърля разрешаването на конкретните спорове, вече достигнали до съдебната зала. То постепенно променя самата култура на разрешаване на конфликти и начина, по който хората възприемат възможностите си, когато възникне спор.

Когато медиацията стане разпознаваема част от съдебната система, естествено възниква и един много важен въпрос:

Ако в крайна сметка съдът може да ни насочи към разговор и търсене на споразумение, защо да не опитаме това още преди да заведем дело?

Именно тук се проявява един от най-съществените ефекти от развитието на съдебната медиация – тя създава предпоставки за по-ранно търсене на алтернативи.

Съдебната медиация прави медиацията видима

Дълго време за много хора медиацията оставаше сравнително непознат способ за разрешаване на спорове. Съдът, адвокатът и съдебното решение бяха значително по-разпознаваеми като естествена реакция при конфликт.

Когато обаче медиацията присъства в рамките на съдебното производство, когато страните получават информация за нея и когато съдът сам поставя въпроса дали спорът може да бъде разрешен чрез диалог, медиацията престава да изглежда като "алтернативна" в смисъла на нещо периферно или несигурно.

Тя започва да се възприема като нормален и професионален способ за управление на спор.

Действащият Закон за медиацията изрично урежда както медиацията като извънсъдебен способ за разрешаване на спорове, така и медиацията по висящи съдебни дела. Законът предвижда и възможност съдът да предложи на страните разрешаване на спора чрез медиация. (Justice Portal)

Тази институционална видимост има значение не само за вече образуваните дела. Тя постепенно изгражда обществено доверие към самия метод.

От "ще те съдя" към "нека първо опитаме да се разберем"

При възникване на конфликт първата реакция често е емоционална.

"Ще заведа дело."

"Нека съдът реши."

"Няма какво повече да обсъждаме."

Но съдебното производство променя контекста. Страните постепенно разбират, че съдът може да реши правния спор, но невинаги може да разреши всички въпроси, които стоят зад него.

Това е особено ясно при семейни, наследствени, търговски, трудови и партньорски конфликти.

Зад един правен спор често стоят много повече въпроси:

• отношения;

• доверие;

• комуникация;

• бъдещо взаимодействие;

• репутация;

• време;

• финансови разходи;

• интереси, които не могат изцяло да бъдат изразени в един иск.

Когато повече хора се срещат с медиацията именно чрез съдебната система, постепенно се формира ново разбиране:

съдът не е задължително първата стъпка.

Той е важната гаранция, че правата могат да бъдат защитени, когато това е необходимо. Но преди спорът да бъде предоставен на трето лице за решаване, страните могат да проверят дали все още съществува пространство сами да намерят решение.

Най-добрият момент за медиация често е преди конфликтът да е ескалирал

Съдебната медиация има огромна стойност. Но когато спорът вече е достигнал до съд, той обикновено е преминал през определена ескалация.

Вече има искова молба.

Има формулирани претенции.

Често има адвокати, направени разноски, натрупано напрежение и категорични позиции.

В семейните спорове може вече да са засегнати отношенията между родители и деца. В търговските – да е прекъснато дългогодишно партньорство. В наследствените – семейният конфликт да е станал значително по-дълбок от първоначалния имуществен спор.

Затова един от най-ценните ефекти от популяризирането на съдебната медиация е осъзнаването, че същият разговор може да бъде проведен по-рано.

Преди исковата молба.

Преди конфликтът да се превърне в съдебна позиция.

Преди отношенията да бъдат разрушени до степен, в която възстановяването им става значително по-трудно.

Преди съда страните имат повече пространство за решения

Има още една важна разлика.

В съдебното производство предметът на спора постепенно се определя от правото – от исканията, възраженията, доказателствата и правните норми.

В медиацията разговорът може да бъде по-широк.

Въпросът не е само:

"Кой има право?"

Може да бъде и:

"Какво решение би работило за нас оттук нататък?"

Тази разлика е съществена.

При един семеен спор например съдебният въпрос може да бъде свързан с упражняването на родителски права или режима на лични отношения. Реалният конфликт обаче може да включва комуникацията между родителите, начина на вземане на решения за детето, празници, пътувания, образование или участието на разширеното семейство.

При търговски спор съдът може да се произнесе по неизпълнено задължение. За страните обаче може да е важно да запазят бизнес отношенията си, да договорят нов срок, различен начин на изпълнение или нов модел на партньорство.

Това пространство за решения е особено ценно преди съдебната конфронтация да е задълбочила позициите.

Съдебната медиация променя и поведението на професионалистите

Отражението не е само върху гражданите и бизнеса.

Когато медиацията все по-видимо присъства в съдебната система, постепенно се променя и професионалният подход към спора.

Все по-важен става въпросът не само:

"Как бихме спечелили това дело?"

а и:

"Може ли интересът на клиента да бъде защитен по по-добър начин, без изобщо да се стига до дело?"

Това не противопоставя адвокатурата и медиацията. Напротив.

Добрата правна консултация включва оценка на различните възможности за защита на интересите на клиента. В някои случаи съдебното производство е необходимо и няма реалистична алтернатива. В други обаче едно навременно договаряне може да даде по-бърз, по-гъвкав и устойчив резултат.

Не всеки спор трябва да остане извън съда

Важно е медиацията да не бъде представяна като универсално решение.

Има спорове, при които е необходимо съдебно произнасяне. Има случаи, в които е необходимо установяване на факти, събиране и оценка на доказателства, осигуряване на защита или произнасяне по въпрос, който страните не могат или не следва сами да договорят.

Медиацията не замества правораздаването.

Нейната сила е друга – да даде възможност на страните да проверят дали спорът действително трябва да бъде решен от съд, или може да бъде разрешен от самите тях с професионална подкрепа.

По закон медиацията е доброволна и поверителна процедура, при която медиаторът подпомага страните да достигнат до споразумение, без да им налага решение. Страните запазват контрола върху резултата и могат да прекратят участието си. (Justice Portal)

Големият ефект може да бъде именно преди съдебната зала

Успехът на съдебната медиация не трябва да се измерва единствено чрез броя споразумения, постигнати по вече образувани дела.

Има и по-дългосрочен ефект, който се вижда по-трудно, но вероятно е още по-важен.

Всеки човек, който разбере как работи медиацията, може следващия път да я потърси по-рано.

Всеки адвокат, който вижда работеща процедура, може да я предложи на клиент преди подаването на иск.

Всеки бизнес, който веднъж е разрешил спор чрез преговори и медиация, може да включи подобен механизъм още в договорните си отношения.

Така съдебната медиация постепенно може да създаде култура на извънсъдебно разрешаване на спорове.

И това вероятно е една от най-значимите ѝ функции.

Съдът като последна, а не автоматично първа възможност

Развитата система за разрешаване на спорове не е тази, в която хората не използват съд.

Тя е тази, в която разполагат с реален избор.

Преговори.

Медиация.

Други способи за доброволно уреждане.

И когато те не могат да дадат решение – съд.

Колкото повече медиацията се утвърждава в рамките на съдебната система, толкова по-разпознаваема става тя и извън нея.

И постепенно въпросът може да се промени от:

"Как да заведа дело?"

към:

"Какъв е най-подходящият начин да разрешим този спор?"

Точно тази промяна в мисленето е една от най-важните предпоставки медиацията да се превърне не просто в алтернатива на съдебния процес, а в естествена първа възможност за търсене на решение.